От онова лято
Напоследък
лятото си тръгва от мен,
преди да е свършило -
като мъж,
който внезапно и безпричинно
се разбързва.
И по мъжки рязко
превръща топлината в жега,
после праща ми дъжд,
но такъв,
че да скапе надеждата.
Газя после в калта
след дъжда,
уж летен,
и написвам писмо
(явно тук ми е грешката)
във което
се опитвам да си представя
мъжът как се връща
в живота ми.
Няма как да се случи, знам.
Неговият път е в обратна посока,
А моя - натам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
