670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Oct 25, 2008, 5:35 PM

От онова лято 

  Poetry » Other
463 0 2

Напоследък
лятото си тръгва от мен,
преди да е свършило -
като мъж,
който внезапно и безпричинно
се разбързва.
И по мъжки рязко
превръща топлината в жега,
после праща ми дъжд,
но такъв,
че да скапе надеждата.
Газя после в калта
след дъжда,
уж летен,
и написвам писмо
(явно тук ми е грешката)
във което
се опитвам да си представя
мъжът как се връща
в живота ми.
Няма как да се случи, знам.
Неговият път е в обратна посока,
А моя - натам.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е, е, е!... Стига де! Да не сме за изхвърляне случайно?! Кво като сме над 40? Всяка възраст си има своите мъже (жени)...
  • Все някъде се пресичат два пътя!Поздрави!
Random works
: ??:??