Докоснах занемяла красота
от приказния свят навярно,
сърцето ми изпълни тишина
и скритото е вече явно.
Как исках те и как те чаках аз,
но времето изтече бързо
и любовта далече е от нас,
изчезна в спомена отново.
Към мен ръце протяга пак нощта –
да ме прегърне иска нежно,
и само вятърът е тук сега,
и чувството е безметежно.
Игра на думи в този свят красив
е всяка среща и раздяла.
От приказното идваш мълчалив,
душата само в мене страда.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены