Aug 26, 2022, 2:55 PM

От приказното идваш

  Poetry » Love
1.2K 0 2

     

  От приказното идваш

 

Докоснах занемяла красота

от приказния свят навярно,

сърцето ми изпълни тишина

и скритото е вече явно.

 

Как исках те и как те чаках аз,

но времето изтече бързо

и любовта далече е от нас,

изчезна в спомена отново.

 

Към мен ръце протяга пак нощта –

да ме прегърне иска нежно,

и само вятърът е тук сега,

и чувството е безметежно.

 

Игра на думи в този свят красив

е всяка среща и раздяла.

От приказното идваш мълчалив,

душата само в мене страда.

 

               Мария Мустакерска

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...