От раните на пролетно цвете

27 окт. 2016 г., 18:47 2016-10-27T20:27:24+03:00

Поэзия

469 1 0

Дъхът ми, затворен в предпролетна пъпка,

Очаква гальовно слънцето пак да говори

И стиска се вътре, умира и стене

Светлина и ден прозорец да отворят.

На бяло платно живот да дарява

И лодка сама, полюшваща се рее

В безкрайното синьо мечтата е мачта,

Очакваща душа, като дъх да повее.

А да можеше дъхът да е пòвей,

Избягал през раните на пролетно цвете.