От раните на пролетно цвете

Poetry

616 1 0

Дъхът ми, затворен в предпролетна пъпка,

Очаква гальовно слънцето пак да говори

И стиска се вътре, умира и стене

Светлина и ден прозорец да отворят.

На бяло платно живот да дарява

И лодка сама, полюшваща се рее

В безкрайното синьо мечтата е мачта,

Очакваща душа, като дъх да повее.

А да можеше дъхът да е пòвей,

Избягал през раните на пролетно цвете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0