От раните на пролетно цвете

Oct 27, 2016, 6:47 PM 2016-10-27T20:27:24+03:00

Poetry

462 1 0

Дъхът ми, затворен в предпролетна пъпка,

Очаква гальовно слънцето пак да говори

И стиска се вътре, умира и стене

Светлина и ден прозорец да отворят.

На бяло платно живот да дарява

И лодка сама, полюшваща се рее

В безкрайното синьо мечтата е мачта,

Очакваща душа, като дъх да повее.

А да можеше дъхът да е пòвей,

Избягал през раните на пролетно цвете.

Please sign in with your account so you can comment and vote.