От ръцете ù капе отрова,
която банално е сладка,
и в своите розови устни
държи острие със опашка.
И нямо, и кухо я гледат,
и ближат от нея очите,
а тя е красива и смела,
но няма сърце във гърдите.
Каква иронична картинка!
На нечия завист и злоба...
Аз гледах безмълвно на спирка,
когато пътувах към гроба.
....
Не, че сега е различно
и не, че и аз не завиждам,
но днес на това ще разчитам -
че виждам, което не виждат.
© Венета Димитрова Все права защищены