От ръцете ù капе отрова,
която банално е сладка,
и в своите розови устни
държи острие със опашка.
И нямо, и кухо я гледат,
и ближат от нея очите,
а тя е красива и смела,
но няма сърце във гърдите.
Каква иронична картинка!
На нечия завист и злоба...
Аз гледах безмълвно на спирка,
когато пътувах към гроба.
....
Не, че сега е различно
и не, че и аз не завиждам,
но днес на това ще разчитам -
че виждам, което не виждат.
© Венета Димитрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря