От ръцете ù капе отрова,
която банално е сладка,
и в своите розови устни
държи острие със опашка.
И нямо, и кухо я гледат,
и ближат от нея очите,
а тя е красива и смела,
но няма сърце във гърдите.
Каква иронична картинка!
На нечия завист и злоба...
Аз гледах безмълвно на спирка,
когато пътувах към гроба.
....
Не, че сега е различно
и не, че и аз не завиждам,
но днес на това ще разчитам -
че виждам, което не виждат.
© Венета Димитрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря