29 мая 2015 г., 19:05  

От слънчевото време...

520 0 1

От слънчевото време

нежност ме обзема.

Давам да ме галят,

разрошват и лигавят.

Светя и прегръщам.

Кротувам. Или също

върша, щом се сетя,

глупости на търкалета –

като да мечтая тайно

за тебе и лета безкрайни...

И става ми едно такова...

обичливо по природа

и отвътре ми напира

да се кефя, че съм жива!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно стихче Нинче, и на мен понякога ми идва да върша такива глупости. Поздравления и приятен ден!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...