Когато приливите в душите издълбаят
с почерка си белези от раните кървящи,
с късове от себе си сърцето ще ги омотае,
ще ги погали нежно, за да не са крещящи,
ще отвори старата тетрадка, ще добави
стих с нова болка, силно преживяване,
в образ и картина ще опише и представи
едно трудно,човешко житие пребиваване...
Там ще пламнат огньове, ще изгарят души,
поетът сам, със себе си на клада ще спори,
ще стене, плаче, болката си с обич ще теши,
и вярата в утрото със слова ще проговори... ...