От свое име
Той говори, от своето име,
не, не носи безброй имена,
а в лице - очертания зрими,
разпознати от всяка страна
и говори, говори с усмивка,
той се радва на малки неща,
ненавижда изцепки, разпивки,
знае много, дори за смъртта,
как посреща поредния изгрев,
прозаично, може би, с чаша кафе,
свойте нокти е някак изгризал,
да ги беше изрязал поне,
носи обич, и антиотрова,
самотата му - само мираж,
той в горчилките стари не рови,
статистически среден типаж,
иска малко - уют, топлина,
чаша вино след тежкия ден
и намира у свойта жена
ореол от любов озарен.
Това е всичко. Как ли не, скучно!
Сякаш времето спряло е тук,
има още какво да налучква,
той е себе си, някак си друг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Станчев Все права защищены
