Бяло цвете
Сега си тук. И винаги ще бъдеш.
(Дано не прозвучи като заричане.)
Сред твоя свят на сигурност и мъдрост
разбрах какво е светло да обичаш.
Ти с мен не беше рицар, нито принц.
И аз не бях от звездните принцеси.
Най-земната любов ми подари.
(Разказахме я в малките си песни.)
Навярно те ще дишат и след нас,
когато ни затрупат снеговете.
От споделената ни нежна страст
напролет ще поникне бяло цвете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
