voda (Елица Ангелова)
77 582

Apr 25, 2009, 7:01 AM 2018-12-10T23:45:57+02:00

Бяло цвете

Poetry » Love

1.4K 0 23

Сега си тук. И винаги ще бъдеш.

(Дано не прозвучи като заричане.)

Сред твоя свят на сигурност и мъдрост

разбрах какво е светло да обичаш.

Ти с мен не беше рицар, нито принц.

И аз не бях от звездните принцеси.

Най-земната любов ми подари.

(Разказахме я в малките си песни.)

Навярно те ще дишат и след нас,

когато ни затрупат снеговете.

От споделената ни нежна страст

напролет ще поникне бяло цвете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ПРИМАВЕРА (Татяна)

Нямам думи! Възхитена съм!

2009-04-30T21:17:15+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

толкова влюбено...толкова нежно...
красив стих, мила Елица...с обич.

2009-04-27T00:07:07+03:00
voda (Елица Ангелова)

Сърдечна благодарност за прекрасните коментари.
На Аластор и Сашо - специялно, за посветените стихове.
Мила Ирина, твоето върбово клонче ми донесе спомен за китната пролет в България. И топъл полъх докосна сърцето ми. Прегръщам те с обич!

Много светлина и обич в дните ви, приятели!

2009-04-25T22:43:23+03:00
edelvais (Анна Попова)

Мечтателност и нежна романтичност...на влюбена жена. Поздравления, Елица!

2009-04-25T21:43:36+03:00
СашоМ (Сашо Маринов)

И всеки ден да си до мене,
да виждам твоите очи,
да те изпивам ненаситно,
жадуван(а) да си вечно ти.

Ръцете ти да са обвили
снагата ми в прегръдки страстни,
да ме докосват нежно като върбови клонки,
а с длани милват мойто тяло и коси.

А устните любовно да нашепват,
как бистър ручей ромоли
и в унеса на две топли устни
да чувам арфа
и струната ти нежно да звъни.

Поздрави Ели!

2009-04-25T21:34:38+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0