Apr 25, 2009, 7:01 AM  

Бяло цвете 

  Poetry » Love
1256 0 24
Сега си тук. И винаги ще бъдеш.
(Дано не прозвучи като заричане.)
Сред твоя свят на сигурност и мъдрост
разбрах какво е светло да обичаш.
Ти с мен не беше рицар, нито принц.
И аз не бях от звездните принцеси.
Най-земната любов ми подари.
(Разказахме я в малките си песни.)
Навярно те ще дишат и след нас,
когато ни затрупат снеговете.
От споделената ни нежна страст
напролет ще поникне бяло цвете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??