Бяло цвете
Сега си тук. И винаги ще бъдеш.
(Дано не прозвучи като заричане.)
Сред твоя свят на сигурност и мъдрост
разбрах какво е светло да обичаш.
Ти с мен не беше рицар, нито принц.
И аз не бях от звездните принцеси.
Най-земната любов ми подари.
(Разказахме я в малките си песни.)
Навярно те ще дишат и след нас,
когато ни затрупат снеговете.
От споделената ни нежна страст
напролет ще поникне бяло цвете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
