От тук до Господа... е само самота...
Отсреща пак ме гледа телевизор.
Мъжът ми сутрин бръсне си усмивките.
Детето спи,
а аз - позорно талантлива...
Идилия в панелния затвор.
За осми март ми подари простор -
във всичките значения на думата -
и с две "обичам те" ме закачи
да съхна...
Ще взема грозно да запсувам,
че пак не са превели детските,
А обич кой ще преведе?
Наместо детски, давам ти сърце,
а ти го ползвай както искаш.
За насъщен
или да си подпираш огледалото.
Наследствена обремененост
по линия на татко ми -
способността да ми е все едно.
И т’ва небе, по-грозно от развод,
ще ме засмуче като центрофуга.
Детето спи – млъкни!
По облаци от захарни целувки
ще стигна Господа
и, знам, ще ме погледне пак под вежди:
Къде отиваш, Благонрава?!
И пак с аборт изхвърлени надежди...
От сутрешния блок ме връщат вкъщи.
Мъжът ми хлопна външната врата.
И гарсониерата се сви и се намръщи.
Детето спи...
От тук до Господа... е само самота...
© Евгения Илиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Поздравления! Силно, въздействащо!Богата образност и метафорика!
-
Женската самота е особен вид самота...Опитваме се да огреем навсякъде - мъж, деца, домакински задължения, работа, хобита, обществена дейност, да изглеждаме добре, грижи за възрастни родители...последният да затвори вратата! Понякога, обаче, усещаме странна пустота, празнота, донякъде - вина, че не сме еднакво успешни във всичко, че някои неща са за сметка на други. Усилията, които полагаме не винаги се оценяват по достойнство и тогава боли най-много, защото критиката или липсата на оценка донякъде ги обезмисля. Но ние сме изобретателни - ( почти ) винаги успяваме да излезем от ( привидно) затворените кръгове, които ни обграждат и да намерим време за себе си. Хитруши!
-
Хубаво, наистина! Само се надявам лирическата героиня да е различна от лирическия... говорител.
-
Поздравления!
-
Великолепен стих!
-
Браво! Злобо(сиво)дневно! Представих си го. Детайлно, цветно и триизмерно.
-
Харесах много!
-
Закова ме!!!!!
-
моята професия е да съм тъжнярче...
а за интелект нямам претенции
-
И истината, по-тръпчива от куршум. Благодаря ти, че не ни я спести, че я поднесе с талант. Ив
-
Направо нямам думи!Поезия за прозата!
-
Eeeeeeeeeee!!!
Всяка буква тежи! -
йоу! много добър!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
а ти го ползвай както искаш.
Ама много ти обичам думите, значи!