От тук до Господа... е само самота...

Poetry

1K 0 14

Отсреща пак ме гледа телевизор.

Мъжът ми сутрин бръсне си усмивките.

Детето спи,

а аз - позорно талантлива...

Идилия в панелния затвор.

За осми март ми подари простор -

във всичките значения на думата -

и с две "обичам те" ме закачи

да съхна...

Ще взема грозно да запсувам,

че пак не са превели детските,

А обич кой ще преведе?

Наместо детски, давам ти сърце,

а ти го ползвай както искаш.

За насъщен

или да си подпираш огледалото.

Наследствена обремененост

по линия на татко ми -

способността да ми е все едно.

И т’ва небе, по-грозно от развод,

ще ме засмуче като центрофуга.

Детето спи – млъкни!

По облаци от захарни целувки

ще стигна Господа

и, знам, ще ме погледне пак под вежди:

Къде отиваш, Благонрава?!

И пак с аборт изхвърлени надежди...

От сутрешния блок ме връщат вкъщи.

Мъжът ми хлопна външната врата.

И гарсониерата се сви и се намръщи.

Детето спи...

От тук до Господа... е само самота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lips_of_angels (Ем)

Наместо детски, давам ти сърце,
а ти го ползвай както искаш.

Ама много ти обичам думите, значи!

2011-02-26T20:26:48+02:00
soniakelevedjieva (Соня Келеведжиева)

Поздравления! Силно, въздействащо!Богата образност и метафорика!

2011-02-23T18:16:24+02:00
slan4ogled (Радослава Антонова)

Женската самота е особен вид самота...Опитваме се да огреем навсякъде - мъж, деца, домакински задължения, работа, хобита, обществена дейност, да изглеждаме добре, грижи за възрастни родители...последният да затвори вратата! Понякога, обаче, усещаме странна пустота, празнота, донякъде - вина, че не сме еднакво успешни във всичко, че някои неща са за сметка на други. Усилията, които полагаме не винаги се оценяват по достойнство и тогава боли най-много, защото критиката или липсата на оценка донякъде ги обезмисля. Но ние сме изобретателни - ( почти ) винаги успяваме да излезем от ( привидно) затворените кръгове, които ни обграждат и да намерим време за себе си. Хитруши!

2011-02-23T00:16:37+02:00
ananke (Радослав Смилков)

Хубаво, наистина! Само се надявам лирическата героиня да е различна от лирическия... говорител.

2011-02-22T23:25:52+02:00
stenli499 (Станислава)

Поздравления!

2011-02-22T21:52:20+02:00