От тук до Господа... е само самота...
Отсреща пак ме гледа телевизор.
Мъжът ми сутрин бръсне си усмивките.
Детето спи,
а аз - позорно талантлива...
Идилия в панелния затвор.
За осми март ми подари простор -
във всичките значения на думата -
и с две "обичам те" ме закачи
да съхна...
Ще взема грозно да запсувам,
че пак не са превели детските,
А обич кой ще преведе?
Наместо детски, давам ти сърце,
а ти го ползвай както искаш.
За насъщен
или да си подпираш огледалото.
Наследствена обремененост
по линия на татко ми -
способността да ми е все едно.
И т’ва небе, по-грозно от развод,
ще ме засмуче като центрофуга.
Детето спи – млъкни!
По облаци от захарни целувки
ще стигна Господа
и, знам, ще ме погледне пак под вежди:
Къде отиваш, Благонрава?!
И пак с аборт изхвърлени надежди...
От сутрешния блок ме връщат вкъщи.
Мъжът ми хлопна външната врата.
И гарсониерата се сви и се намръщи.
Детето спи...
От тук до Господа... е само самота...
© Евгения Илиева All rights reserved.
