Ти каза ми: " Не го прави! " , но аз

пленен от беловласия й чар

сърцето си й дадох мигом в дар

и тя го взе далеч повила в мраз.

Повярвайки на Снежната кралица

угасвах бавно, тихо, ден след ден

и в този дял проклет мой, примирен,

ти даде ми най- топлата искрица.

" Ще ти го върна " - рече - и замина.

На Север, там, сред ледове и сняг

през изпитания безброй премина

и Злата с дух на пролет победи.

И пак съм със сърце, и жив съм пак.

От тук до край съдба си моя ти.