От тук до край съдба си моя ти
Ти каза ми: " Не го прави! " , но аз
пленен от беловласия й чар
сърцето си й дадох мигом в дар
и тя го взе далеч повила в мраз.
Повярвайки на Снежната кралица
угасвах бавно, тихо, ден след ден
и в този дял проклет мой, примирен,
ти даде ми най- топлата искрица.
" Ще ти го върна " - рече - и замина.
На Север, там, сред ледове и сняг
през изпитания безброй премина
и Злата с дух на пролет победи.
И пак съм със сърце, и жив съм пак.
От тук до край съдба си моя ти.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
