От тук, до отвъд
Гражданки бяха и двете ми баби –
бялото сладко, в поднос от сребро.
Силни жени, но в душите си – слаби.
Еви, от нечие твърдо ребро.
Рано земята и двете повика,
камъни, смесени с рохкава пръст,
но завещаха инатът велик и,
полет небесен, за нисичък ръст.
Пазя рецептите, в стара тетрадка,
снимка посърнала вече мълчи.
Гости посрещам пак с бялото сладко,
може би мъничко само горчи.
Колко на пръсти сама да се вдигна?
Колко беди крие земният път?
Та до човешкия ръст да достигна,
на двете ми баби? От тук, до отвъд...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены