21 янв. 2012 г., 04:29

От ученолюбивите не бях... 

  Поэзия » Философская
412 0 3

От ученолюбивите не бях...

В живота имах всякакви оценки.

Затуй от него малко май разбрах...

От свои страдах, влюбвах се във сенки...

 

От непознати вземах своя пример,

в познатите – разбиране не срещнах...

А и от кой ли прошка днес да взимам,

като запалих твърде много свещи...

 

Но се научих вече сам-самичък

да търся свойте жизнени пътеки.

И ето днес аз пак буквара сричам,

но го разбирам – и ми става леко...

 

Научих много – вече съм отличник,

намерих всичко, щом потърся, даже.

Но осъзнах и нещо твърде лично,

в живота моят избор е най-важен!

 

И си избрах – със риск да бъда смешен,

способността да мога да мечтая...

И даже този избор да е грешен,

то нека съм такъв... така... до края...

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И ето днес аз пак буквара сричам,
    но го разбирам – и ми става леко...

    развеселих се, защото и аз неотдавна си мислех: "Поне се понаучих да чета ...", но ти си го казал като отличник!
  • !!!
  • "И си избрах – със риск да бъда смешен,
    способността да мога да мечтая..."
    Стойностна творба. Поздрави!

Предложения
: ??:??