От ученолюбивите не бях...
От ученолюбивите не бях...
В живота имах всякакви оценки.
Затуй от него малко май разбрах...
От свои страдах, влюбвах се във сенки...
От непознати вземах своя пример,
в познатите – разбиране не срещнах...
А и от кой ли прошка днес да взимам,
като запалих твърде много свещи...
Но се научих вече сам-самичък
да търся свойте жизнени пътеки.
И ето днес аз пак буквара сричам,
но го разбирам – и ми става леко...
Научих много – вече съм отличник,
намерих всичко, щом потърся, даже.
Но осъзнах и нещо твърде лично,
в живота моят избор е най-важен!
И си избрах – със риск да бъда смешен,
способността да мога да мечтая...
И даже този избор да е грешен,
то нека съм такъв... така... до края...
© Георги Ванчев All rights reserved.
развеселих се, защото и аз неотдавна си мислех: "Поне се понаучих да чета ...", но ти си го казал като отличник!
