31 окт. 2004 г., 17:26

От утре

1.5K 0 4
Аз нямам илюзии много,
съмнямам се в свойте мечти.
Не правя, каквото не мога,
каквото пък мога, почти.

Посрещам, изпращам проблеми,
огрява ме слънце през май,
и нямам достатъчно време,
да вярвам във нещо докрай.

Не търся, например, посока,
не следвам красив идеал,
а пуша, и пия си сока,
и зяпам сериал след сериал.

Но ето ме- пак се заричам-
ще вярвам в мечтите докрай!
От утре ще се заобичам.
Започвам от утре! И край! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми.
  • И на мен ми допада, не само защото самият аз пиша класически стих.
    Харесва ми чувството ти за хумор. Поздрави!
  • Не знам дали е важно за теб да чуеш това от едно новаче в сайта, но все едно откривам себе си в това, което прочетох.
  • Благодаря, мила Ема!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....