Oct 31, 2004, 5:26 PM

От утре

  Poetry
1.5K 0 4
Аз нямам илюзии много,
съмнямам се в свойте мечти.
Не правя, каквото не мога,
каквото пък мога, почти.

Посрещам, изпращам проблеми,
огрява ме слънце през май,
и нямам достатъчно време,
да вярвам във нещо докрай.

Не търся, например, посока,
не следвам красив идеал,
а пуша, и пия си сока,
и зяпам сериал след сериал.

Но ето ме- пак се заричам-
ще вярвам в мечтите докрай!
От утре ще се заобичам.
Започвам от утре! И край! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми.
  • И на мен ми допада, не само защото самият аз пиша класически стих.
    Харесва ми чувството ти за хумор. Поздрави!
  • Не знам дали е важно за теб да чуеш това от едно новаче в сайта, но все едно откривам себе си в това, което прочетох.
  • Благодаря, мила Ема!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...