12 июн. 2008 г., 15:42

От утре

1.4K 0 17
До днес не си познавал самотата -
със неин бегъл образ си живял.
В очите ми откриваше дъгата
посипала небесния воал!

До днес не си усещал ти тъгата -
тя в тъжна песен само е била.
Та аз ти подарих дори душата!
И всяка вечер плащах за това...

До днес вълшебен звън за теб била е
най-истинската обич във света.
От утре - името и Празнота е!
Сам ще бъдеш с всяка следваща жена.

Всяка следваща ще има мойте устни,
копнеещи дъха ти във нощта,
но те ще са натрапчиво безвкусни
и жаждата ти няма да стопят.

И моите очи ще има всяка -
чувствени, дълбоки, с нежен плам...
Но ти една - единствена ще чакаш -
способна да разбули твоя храм.

И чуждите ръце ще са завивки,
излъчващи раздяла, не - любов!
Далечни ще са тихите усмивки,
с които аз поднасях моя зов...

Ти имаше страстта ми безусловна,
в очите ми - тя беше цял пожар!
Но праща Бог магията любовна
единствено веднъж за нечий дар!

Ти този шанс завинаги погуби,
когато се обърна настрани...

Дано от утре само се не влюбиш,
защото до полуда ще боли!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...