От утре
До днес не си познавал самотата -
със неин бегъл образ си живял.
В очите ми откриваше дъгата
посипала небесния воал!
До днес не си усещал ти тъгата -
тя в тъжна песен само е била.
Та аз ти подарих дори душата!
И всяка вечер плащах за това...
До днес вълшебен звън за теб била е
най-истинската обич във света.
От утре - името и Празнота е!
Сам ще бъдеш с всяка следваща жена.
Всяка следваща ще има мойте устни,
копнеещи дъха ти във нощта,
но те ще са натрапчиво безвкусни
и жаждата ти няма да стопят.
И моите очи ще има всяка -
чувствени, дълбоки, с нежен плам...
Но ти една - единствена ще чакаш -
способна да разбули твоя храм.
И чуждите ръце ще са завивки,
излъчващи раздяла, не - любов!
Далечни ще са тихите усмивки,
с които аз поднасях моя зов...
Ти имаше страстта ми безусловна,
в очите ми - тя беше цял пожар!
Но праща Бог магията любовна
единствено веднъж за нечий дар!
Ти този шанс завинаги погуби,
когато се обърна настрани...
Дано от утре само се не влюбиш,
защото до полуда ще боли!...
със неин бегъл образ си живял.
В очите ми откриваше дъгата
посипала небесния воал!
До днес не си усещал ти тъгата -
тя в тъжна песен само е била.
Та аз ти подарих дори душата!
И всяка вечер плащах за това...
До днес вълшебен звън за теб била е
най-истинската обич във света.
От утре - името и Празнота е!
Сам ще бъдеш с всяка следваща жена.
Всяка следваща ще има мойте устни,
копнеещи дъха ти във нощта,
но те ще са натрапчиво безвкусни
и жаждата ти няма да стопят.
И моите очи ще има всяка -
чувствени, дълбоки, с нежен плам...
Но ти една - единствена ще чакаш -
способна да разбули твоя храм.
И чуждите ръце ще са завивки,
излъчващи раздяла, не - любов!
Далечни ще са тихите усмивки,
с които аз поднасях моя зов...
Ти имаше страстта ми безусловна,
в очите ми - тя беше цял пожар!
Но праща Бог магията любовна
единствено веднъж за нечий дар!
Ти този шанс завинаги погуби,
когато се обърна настрани...
Дано от утре само се не влюбиш,
защото до полуда ще боли!...
© Васка Мадарова All rights reserved.
