Забравена, така и не възкръснах.

На бунището за бивши бързо ме зари.

На сутринта от слънцето печално лъснаха

косата ми сплъстена и грапавите ми очи.

Огледах се, наоколо сред стара мърша

намираха се множество животи.

И тяхното страдание бе свършило,

но моето ще удължа с охота.

Треперещо изправих се, мъгла

докосна сетивата ми накълцани.

През тази съща мръсна пелена

доверието и вярата се пръснаха.

Не си сменил адреса след това.

Но и да беше щях да те намеря.

Не съм човек, а сянка съм сега.

(Защо все пак треперя?)

Как гледаш другата, познах.

Това е твоят начин да изпиеш любовта.

Тихо приближих и в теб се влях,

от утре ще ти бъда Съвестта.