Забравена, така и не възкръснах.
На бунището за бивши бързо ме зари.
На сутринта от слънцето печално лъснаха
косата ми сплъстена и грапавите ми очи.
Огледах се, наоколо сред стара мърша
намираха се множество животи.
И тяхното страдание бе свършило,
но моето ще удължа с охота.
Треперещо изправих се, мъгла
докосна сетивата ми накълцани.
През тази съща мръсна пелена
доверието и вярата се пръснаха. ...