6 нояб. 2012 г., 15:32

От утре си жена

891 0 1

Върви. От утре си жена.
Светът не ще узнае за една
моминска приказна душа.

Единствен аз ще зная,
че за последно ти си моя,
а след туй ще бягам от спомена
за твоя
поглед неопитомен, във мен роден,
и за моя болка вече забранен.

Върви. За сватбата си всичко приготви.
Сълзите си за нощно време остави.
В порядъка на твоята съдба
аз нямам място за дори следа.

Не казвай на другия за мен,
не разпилявай мечтите му за ден.
Животът е такъв, любима,
пълен с тайни - те са нашта зима.

Пускам те. От утре си жена,
с врекли се в любов за теб до края,
две сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Спирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много счупено
    ритъма и римата
    са на едни места, но които най малко предполагах, че ще са

    малко е като неопитно шофиране
    газ- спирачка- газ...

    клати ми се врата като на кученце - играчка на таблото

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...