От утре си жена
Върви. От утре си жена.
Светът не ще узнае за една
моминска приказна душа.
Единствен аз ще зная,
че за последно ти си моя,
а след туй ще бягам от спомена
за твоя
поглед неопитомен, във мен роден,
и за моя болка вече забранен.
Върви. За сватбата си всичко приготви.
Сълзите си за нощно време остави.
В порядъка на твоята съдба
аз нямам място за дори следа.
Не казвай на другия за мен,
не разпилявай мечтите му за ден.
Животът е такъв, любима,
пълен с тайни - те са нашта зима.
Пускам те. От утре си жена,
с врекли се в любов за теб до края,
две сърца.
© Антония Спирова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
ритъма и римата
са на едни места, но които най малко предполагах, че ще са
малко е като неопитно шофиране
газ- спирачка- газ...
клати ми се врата като на кученце - играчка на таблото