6 nov 2012, 15:32

От утре си жена

894 0 1

Върви. От утре си жена.
Светът не ще узнае за една
моминска приказна душа.

Единствен аз ще зная,
че за последно ти си моя,
а след туй ще бягам от спомена
за твоя
поглед неопитомен, във мен роден,
и за моя болка вече забранен.

Върви. За сватбата си всичко приготви.
Сълзите си за нощно време остави.
В порядъка на твоята съдба
аз нямам място за дори следа.

Не казвай на другия за мен,
не разпилявай мечтите му за ден.
Животът е такъв, любима,
пълен с тайни - те са нашта зима.

Пускам те. От утре си жена,
с врекли се в любов за теб до края,
две сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Спирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много счупено
    ритъма и римата
    са на едни места, но които най малко предполагах, че ще са

    малко е като неопитно шофиране
    газ- спирачка- газ...

    клати ми се врата като на кученце - играчка на таблото

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...