Отвътре
Няма спасение, казват. Няма!
Светът е огромен казан, който ври от омраза.
И който успее да стигне ръба на отровната яма,
от някой приятел - не враг - е най-често наказан.
Студено е, казват, макар да кипят бесовете
и адски огньове сред хорските клади да спускат.
И гледа човекът с надежда към други планети,
понеже на тази му става по-тъмно и пусто.
А толкова много кърви насъбраната болка,
че стене под нея земята ни стара, превита.
Пълзят сред тревите ù малките зли богомолки,
изгубили споменът даже за свята молитва.
Но с най-непрогледния стих на сърдечния ритъм,
пусиращ със пулса на най-съкровената рима,
отчупвам парченце любов от небесната пита
и виждам: спасение има!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
