hristam (Христина Мачикян)
531 928
27.01.2016 г., 19:42 ч.

Отвътре 

  Поезия
605 1 5

Няма спасение, казват. Няма!
Светът е огромен казан, който ври от омраза.
И който успее да стигне ръба на отровната яма,
от някой приятел - не враг - е най-често наказан.

Студено е, казват, макар да кипят бесовете
и адски огньове сред хорските клади да спускат.
И гледа човекът с надежда към други планети,
понеже на тази му става по-тъмно и пусто.

А толкова много кърви насъбраната болка,
че стене под нея земята ни стара, превита.
Пълзят сред тревите ù малките зли богомолки,
изгубили споменът даже за свята молитва.

Но с най-непрогледния стих на сърдечния ритъм,
пусиращ със пулса на най-съкровената рима,
отчупвам парченце любов от небесната пита
и виждам: спасение има!

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??