15 апр. 2023 г., 06:29

От зори до мрак

692 2 5

За какво да говоря на глас?

За какво да римувам словата,

ако няма емоции, страст -

да докоснат, разтърсят душата?

 

Но защо ли пък птиците пеят

от зори до смрачаване вън?

Не, недей да упрекваш поета,

че римува дори и на сън!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Биразова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих!
  • Благодаря ти много, Иване! Бъди здрав, усмихнат и обичан!
  • Веднъж привлечен от поезията, човек винаги се връща към нея! дори и на сън тя го спохожда и буди за да напомни за себе си, търсейки най-подходящата рима! Поезията е съдба за цял живот!
    Благодаря за споделеното, Наташа! Поздравления за стиха, навява мисли за размисъл!
  • Благодаря ви Петя и Георги, че се отбихте при мен.Пожелавам ви здраве и вдъхновение!
  • Правилно.
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...