Отбии се някога.
Отбии се пътьом
Уморена.
Надбягала денят
С надеждата стаена,
Две длани да те приютят.
Отбии се тази вечер,
Когато залезът се изтощи,
а сенките се спъват вече
под прегорялите липи.
Ще се нагледаме на здрач и тишина…
Съвсем нелепа е поканата ми, зная.
Ала недей отказва тази топлина -
Едно какао в чужда стая,
една усмивка помежду ни,
една звезда… над чужд балкон.
- Но, Гошо, това са само думи,
а думите не могат да са дом.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Динински Все права защищены
