Jul 30, 2007, 9:03 AM

Отбии се някога. 

  Poetry
739 0 4


 

Отбии се пътьом
Уморена.
Надбягала денят
С надеждата стаена,
Две длани да те приютят.
Отбии се тази вечер,
Когато залезът се изтощи,
а сенките се спъват вече
под прегорялите липи.
Ще се нагледаме на здрач и тишина…
Съвсем нелепа е поканата ми, зная.
Ала недей отказва тази топлина -

Едно какао в чужда стая,
една усмивка помежду ни,
една звезда… над чужд балкон.

 

- Но, Гошо, това са само думи,
а думите не могат да са дом.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??