Jul 30, 2007, 9:03 AM

Отбии се някога.

  Poetry
1K 0 4


 

Отбии се пътьом
Уморена.
Надбягала денят
С надеждата стаена,
Две длани да те приютят.
Отбии се тази вечер,
Когато залезът се изтощи,
а сенките се спъват вече
под прегорялите липи.
Ще се нагледаме на здрач и тишина…
Съвсем нелепа е поканата ми, зная.
Ала недей отказва тази топлина -

Едно какао в чужда стая,
една усмивка помежду ни,
една звезда… над чужд балкон.

 

- Но, Гошо, това са само думи,
а думите не могат да са дом.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...