29 июн. 2010 г., 09:03

Отброяване

1.4K 0 6

 





Реално сърцето ми стонове отброи,
с любов гореща ме беляза,
живот на скорост жестоко ми отреди,
и с неподозирана сила ми го доказа...

Ненадейно в живота ми този миг се появи,
за непозната нежност ми разказа,
напълни шепи и бавно на глътки ме изпи
и друга романтика не се показа...

Реално и душата ми прелестно го долови,
духовно съживи ме с пощада,
с любов даже направо ме благослови
и дълго задържа момента с наслада... 

Надеждно тишината ми се възкреси,
проби тъмнината и радостно предсказа,
неподозирани пътища в ранни зори
и изостави ме в тях, без да ме предпазва...

Моментно бледнее времето в моите мечти,
отброява дните, нощите и се разпада,
намира все нови и реални честоти
и разбива се после в неволната прохлада...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...