29 июн. 2010 г., 09:03

Отброяване

1.4K 0 6

 





Реално сърцето ми стонове отброи,
с любов гореща ме беляза,
живот на скорост жестоко ми отреди,
и с неподозирана сила ми го доказа...

Ненадейно в живота ми този миг се появи,
за непозната нежност ми разказа,
напълни шепи и бавно на глътки ме изпи
и друга романтика не се показа...

Реално и душата ми прелестно го долови,
духовно съживи ме с пощада,
с любов даже направо ме благослови
и дълго задържа момента с наслада... 

Надеждно тишината ми се възкреси,
проби тъмнината и радостно предсказа,
неподозирани пътища в ранни зори
и изостави ме в тях, без да ме предпазва...

Моментно бледнее времето в моите мечти,
отброява дните, нощите и се разпада,
намира все нови и реални честоти
и разбива се после в неволната прохлада...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...