29.06.2010 г., 9:03

Отброяване

1.4K 0 6

 





Реално сърцето ми стонове отброи,
с любов гореща ме беляза,
живот на скорост жестоко ми отреди,
и с неподозирана сила ми го доказа...

Ненадейно в живота ми този миг се появи,
за непозната нежност ми разказа,
напълни шепи и бавно на глътки ме изпи
и друга романтика не се показа...

Реално и душата ми прелестно го долови,
духовно съживи ме с пощада,
с любов даже направо ме благослови
и дълго задържа момента с наслада... 

Надеждно тишината ми се възкреси,
проби тъмнината и радостно предсказа,
неподозирани пътища в ранни зори
и изостави ме в тях, без да ме предпазва...

Моментно бледнее времето в моите мечти,
отброява дните, нощите и се разпада,
намира все нови и реални честоти
и разбива се после в неволната прохлада...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...