Jun 29, 2010, 9:03 AM

Отброяване

  Poetry » Love
1.4K 0 6

 





Реално сърцето ми стонове отброи,
с любов гореща ме беляза,
живот на скорост жестоко ми отреди,
и с неподозирана сила ми го доказа...

Ненадейно в живота ми този миг се появи,
за непозната нежност ми разказа,
напълни шепи и бавно на глътки ме изпи
и друга романтика не се показа...

Реално и душата ми прелестно го долови,
духовно съживи ме с пощада,
с любов даже направо ме благослови
и дълго задържа момента с наслада... 

Надеждно тишината ми се възкреси,
проби тъмнината и радостно предсказа,
неподозирани пътища в ранни зори
и изостави ме в тях, без да ме предпазва...

Моментно бледнее времето в моите мечти,
отброява дните, нощите и се разпада,
намира все нови и реални честоти
и разбива се после в неволната прохлада...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Тодорова All rights reserved.

Произведението е включено в:

Утаени шепоти 🇧🇬

Утаени шепоти
BGN 10.00
2.3K 1

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...