Отчаяна
Нещастна
си сега,
затворена,
сама -
в очакване
да чуеш
звъна
на
телефона.
Отчаяна
до
болка,
наранена
от
любовта,
потъпка
свойта
гордост
и
се изключи
от
света.
Обида и
сълзи,
несбъднати
мечти...
... За кой ли
път ти
страдаш,
сърцето
ти кърви,
а онзи си
живее в
свят, пълен
със лъжи.
Отчаяна си!...
Знам, че
те боли.
Не се
проклиняй,
мила,
а просто
подмини.
С мойта
скромна
същност,
подавам
ти ръка.
... И...
... времето
ще
излекува
твоята
душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Георгиева Все права защищены
