Oct 20, 2009, 9:45 PM

Отчаяна 

  Poetry
936 0 12

Нещастна

си сега,

затворена,

сама -

в очакване

да чуеш

звъна

на

телефона.

 

Отчаяна

до

болка,

наранена

от

любовта,

потъпка

свойта

гордост

и

се изключи

от

света.

 

Обида и

сълзи,

несбъднати

мечти...

 

... За кой ли

път ти

страдаш,

сърцето

ти кърви,

а онзи си

живее в

свят, пълен

със лъжи.

 

Отчаяна си!...

Знам, че

те боли.

Не се 

проклиняй,

мила,

а просто

подмини.

 

С мойта

скромна

същност,

подавам

ти ръка.

 

... И...

... времето

ще

излекува

твоята

душа.

© Маргарита Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "подавам
    ти ръка"
    .........................................
    Колко хубаво е това!
    Но за съжаление, не всеки
    има щастието, да се опре на
    приятелски протегната ръка...
    На мода днес са фалшивите
    приятели, ти им правиш добро,
    а те ти отвръщат със зло...
    Голяма късметлийка е лирическата,
    че има в живота си истинска
    приятелка с добро сърце!
    Много ми хареса стиха ти!
    ПОЗДРАВИ! (6+) БЪДИ!


  • Хубаво написано
  • Благодаря Ви приятели!
  • Пожелавам ти,никога да не се отчайваш.Главата крепи тялото,затова трябва да стои изправена на горе.
    Обичам те,тети!!
  • Прегръщам те, Маргарита!
  • Смирение!
    Чудесно е!
  • След думите на сина ти, всичко друго би било излишно, Марги. За пореден път впечатляваш с готовността ти да се раздаваш.
  • Щастие и късмет е човек да има приятел като теб, със обичливо сърце и
    протегната за помощ ръка. Много трогващо и хубаво стихотворение!
    Прочетох го и усеттих твойта близост и доброта. ПОЗДРАВ!
  • Поздрав с обич!
  • Винаги си била истинска и си подкрепяла приятелките си в нужда, имаш добро сърце мамо, обичам те.
  • До болка позната ситуация...Всичко тече,всичко се променя...Горе главата!Прегръдка.
  • така е...
Random works
: ??:??