Отчаяна
Нещастна
си сега,
затворена,
сама -
в очакване
да чуеш
звъна
на
телефона.
Отчаяна
до
болка,
наранена
от
любовта,
потъпка
свойта
гордост
и
се изключи
от
света.
Обида и
сълзи,
несбъднати
мечти...
... За кой ли
път ти
страдаш,
сърцето
ти кърви,
а онзи си
живее в
свят, пълен
със лъжи.
Отчаяна си!...
Знам, че
те боли.
Не се
проклиняй,
мила,
а просто
подмини.
С мойта
скромна
същност,
подавам
ти ръка.
... И...
... времето
ще
излекува
твоята
душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Георгиева Всички права запазени
