18 мая 2007 г., 20:06

Отчаяние

Поэзия

703 1 2

Обичам те!!!
И сякаш ледена стихия
гърдите ми изгаря.
Небето черно е...
Умирам,
но с тебе разговарям!
Една голяма дупка,
черна, сърцето ми обсебва.
Умирам... Няма ме... Изгарям...
Къде си ти?!
Дори не трепваш.
Спри!
Не чувстваш ли
как всичко в мен се къса?
Престани!
И остри зъби в мойта кожа
не впивай злобно.
Не... Недей...
Аз моля те,
не ме мъчи поне.
Небето мрачно е. Покрито е с черна мантия,
с безброй звезди.
О, не... това не са звезди.
Това са бисери...
Боли!... О, Божичко, така боли.
Душата ми разкъсва се...
Умирам!
Но моля се за теб.
Ти остани,
защото все пак те обичам...
Да!!!
Обичам те,
но чувствам се сама,
а тази самота
душата ми раздира,
коварна, зла...
Умирам!...
Но те заклевам,
моля те -
живей!
Поне това, надявам се, разбираш.

юли1997г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0