Отчаяние
Обичам те!!!
И сякаш ледена стихия
гърдите ми изгаря.
Небето черно е...
Умирам,
но с тебе разговарям!
Една голяма дупка,
черна, сърцето ми обсебва.
Умирам... Няма ме... Изгарям...
Къде си ти?!
Дори не трепваш.
Спри!
Не чувстваш ли
как всичко в мен се къса?
Престани!
И остри зъби в мойта кожа
не впивай злобно.
Не... Недей...
Аз моля те,
не ме мъчи поне.
Небето мрачно е. Покрито е с черна мантия,
с безброй звезди.
О, не... това не са звезди.
Това са бисери...
Боли!... О, Божичко, така боли.
Душата ми разкъсва се...
Умирам!
Но моля се за теб.
Ти остани,
защото все пак те обичам...
Да!!!
Обичам те,
но чувствам се сама,
а тази самота
душата ми раздира,
коварна, зла...
Умирам!...
Но те заклевам,
моля те -
живей!
Поне това, надявам се, разбираш.
юли1997г.
И сякаш ледена стихия
гърдите ми изгаря.
Небето черно е...
Умирам,
но с тебе разговарям!
Една голяма дупка,
черна, сърцето ми обсебва.
Умирам... Няма ме... Изгарям...
Къде си ти?!
Дори не трепваш.
Спри!
Не чувстваш ли
как всичко в мен се къса?
Престани!
И остри зъби в мойта кожа
не впивай злобно.
Не... Недей...
Аз моля те,
не ме мъчи поне.
Небето мрачно е. Покрито е с черна мантия,
с безброй звезди.
О, не... това не са звезди.
Това са бисери...
Боли!... О, Божичко, така боли.
Душата ми разкъсва се...
Умирам!
Но моля се за теб.
Ти остани,
защото все пак те обичам...
Да!!!
Обичам те,
но чувствам се сама,
а тази самота
душата ми раздира,
коварна, зла...
Умирам!...
Но те заклевам,
моля те -
живей!
Поне това, надявам се, разбираш.
юли1997г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яница Ботева Всички права запазени
