Ксиана (Яница Ботева) Ксиана (Яница Ботева)
2 78
18 may 2007, 20:06

Отчаяние

  Poesía
702 1 2
Обичам те!!!
И сякаш ледена стихия
гърдите ми изгаря.
Небето черно е...
Умирам,
но с тебе разговарям!
Една голяма дупка,
черна, сърцето ми обсебва.
Умирам... Няма ме... Изгарям...
Къде си ти?!
Дори не трепваш.
Спри!
Не чувстваш ли
как всичко в мен се къса?
Престани!
И остри зъби в мойта кожа
не впивай злобно.
Не... Недей...
Аз моля те,
не ме мъчи поне.
Небето мрачно е. Покрито е с черна мантия,
с безброй звезди.
О, не... това не са звезди.
Това са бисери...
Боли!... О, Божичко, така боли.
Душата ми разкъсва се...
Умирам!
Но моля се за теб.
Ти остани,
защото все пак те обичам...
Да!!!
Обичам те,
но чувствам се сама,
а тази самота
душата ми раздира,
коварна, зла...
Умирам!...
Но те заклевам,
моля те -
живей!
Поне това, надявам се, разбираш.

юли1997г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0