15 июн. 2014 г., 19:42
Отчаяние
Болка ли е да я опиша?
Как давя се в сълзи сега..
Да знам, че ти за нея дишаш,
да знам, че аз за тебе ще умра.
Пред очите ми бяхте,
толкова щастливи..
На шегите си се смяхте,
а аз отвътре давех се в сълзи.
Там бях.
Наблюдавах всяка милувка
и бавно горях
след всяка целувка.
Но коя съм аз?
Една платонична любов,
забравена отдавна
и превърнала се в отчаян зов.
Щом не мога да те имам,
любов невъзможна се нарича.
Да, в съгласие кимам,
но защо от теб не се отричам?
© Ивета Врескова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Наистина ме накара да го преживея!!Много тъжно, но и красиво написано!!Поздрави!!
-
Изживяването му беше още по - тъжно...
-
Прекрасно, макар и тъжно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
сълзи и въздишки до зори
усмихни се ...
миналото забрави
че те чакат във бедещето още 100 любови
айде обърши ги тез сополи
усмихни се,
усмихни..
ето виждаш ли, че можеш
грееш вече даже повече от слънцето дори