Отчаяние
Болка ли е да я опиша?
Как давя се в сълзи сега..
Да знам, че ти за нея дишаш,
да знам, че аз за тебе ще умра.
Пред очите ми бяхте,
толкова щастливи..
На шегите си се смяхте,
а аз отвътре давех се в сълзи.
Там бях.
Наблюдавах всяка милувка
и бавно горях
след всяка целувка.
Но коя съм аз?
Една платонична любов,
забравена отдавна
и превърнала се в отчаян зов.
Щом не мога да те имам,
любов невъзможна се нарича.
Да, в съгласие кимам,
но защо от теб не се отричам?
© Ивета Врескова All rights reserved.
