18 февр. 2018 г., 18:48

Отчаяние

542 0 0

 

Когато си на педя от ръба,

вторачваш се във стъпките повратни.

Броиш нахапаните резенчета плод,

преглъщаш залъци корави – костеливи ядки.

Не си единствен, други преди теб

на сляпо са преминали пързалката безкрайна.

Оборваш и тълкуваш отстрани -

„ако съм знаела“ – безсмислена догадка.

Съдбата може би е дала знак,

не сме били за него прозорливи.

Била е щедра, а подир -

подлагала е да се спънеш крак.

Сега какво, очите гаснат в мрак,

страхът те вцепенява и вещае поражение.

Чак до ръба бръсначът на Окам,

ще те спаси с единствено решение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...