18 feb 2018, 18:48

Отчаяние

538 0 0

 

Когато си на педя от ръба,

вторачваш се във стъпките повратни.

Броиш нахапаните резенчета плод,

преглъщаш залъци корави – костеливи ядки.

Не си единствен, други преди теб

на сляпо са преминали пързалката безкрайна.

Оборваш и тълкуваш отстрани -

„ако съм знаела“ – безсмислена догадка.

Съдбата може би е дала знак,

не сме били за него прозорливи.

Била е щедра, а подир -

подлагала е да се спънеш крак.

Сега какво, очите гаснат в мрак,

страхът те вцепенява и вещае поражение.

Чак до ръба бръсначът на Окам,

ще те спаси с единствено решение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...