Когато си на педя от ръба,

вторачваш се във стъпките повратни.

Броиш нахапаните резенчета плод,

преглъщаш залъци корави – костеливи ядки.

Не си единствен, други преди теб

на сляпо са преминали пързалката безкрайна.

Оборваш и тълкуваш отстрани -

„ако съм знаела“ – безсмислена догадка.

Съдбата може би е дала знак,

не сме били за него прозорливи.

Била е щедра, а подир -

подлагала е да се спънеш крак.

Сега какво, очите гаснат в мрак,

страхът те вцепенява и вещае поражение.

Чак до ръба бръсначът на Окам,

ще те спаси с единствено решение.