30 авг. 2011 г., 16:43

Отчаянието и надеждата

778 0 2

О, защо животът е такъв

безмилостен, сив и еднообразен?

Искам аз отново да прогледна.

Чакайте, ще дойда пак при вас.

 

Ако е възможно, моля,

малко светлина ми подарете.

Това желая само.

Естествено, ще отречете дори и пред самите вас.

 

Светът е толкова изпълнен -

лъжи, обиди, мрак и власт.

Ъгълът тихо ме привиква...

Не, няма да се скрия там и аз.

 

Чакайте, аз идвам,

искам да съм с вас,

целия свят аз ще преобърна,

емоциите ще си открадна пак.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветомир Цветков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ъгълът е най-видимото място (неподходящо за криене), но все-пак понякога искаме точно това, да ни видят... Хей, този ти стих ми е особено близък.
  • Искрено те поздравявам, Цветомир!Добре дошъл и тук.Стихът ти е страхотен!Имай вяра в себе си е продължи.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...