Отчаянието и надеждата

Aug 30, 2011, 4:43 PM

Poetry » Other

515 0 2

О, защо животът е такъв

безмилостен, сив и еднообразен?

Искам аз отново да прогледна.

Чакайте, ще дойда пак при вас.

Ако е възможно, моля,

малко светлина ми подарете.

Това желая само.

Естествено, ще отречете дори и пред самите вас.

Светът е толкова изпълнен -

лъжи, обиди, мрак и власт.

Ъгълът тихо ме привиква...

Не, няма да се скрия там и аз.

Чакайте, аз идвам,

искам да съм с вас,

целия свят аз ще преобърна,

емоциите ще си открадна пак.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

меланхолик (Йордан Серафимов)

2011-09-03T08:14:32+03:00

Ъгълът е най-видимото място (неподходящо за криене), но все-пак понякога искаме точно това, да ни видят... Хей, този ти стих ми е особено близък.
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-08-30T20:10:16+03:00

Искрено те поздравявам, Цветомир!Добре дошъл и тук.Стихът ти е страхотен!Имай вяра в себе си е продължи.